Резервати в Рила

Парангалица„Парангалица“ е резерват от 1933 година. Обявен е само един ден след „Силкосия“- първият резерват в България. Името на резервата е останало от минали времена и има гръцки произход. Думата „парангалос“ означава забранено, завардено. Резерватът е разположен върху част от югозападните склонове на Рила планина, на площ от 1 509,0 ха. В него се опазват едни от най- старите смърчови гори в Европа, със средна възраст над 200 години. Те създават благоприятни условия за развитието на около 290 висши растения и много животински видове, защитени от закона и включени в Червената книга на България. От март 1977г. е включен в листата на биосферните резервати по програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО

Скакавица

Резерватът „Скакавица“ е един от малките български резервати. Площта му е само 70,8ха. Резерватът се намира в северозападния дял на Рила планина, разположен между 1850 и 2050м н. в Той е типично горски резерват, в които се опазват гори от бяла мура.

Централен Рилски резерват„Централен Рилски резерват“ е най- големият в България и един от най0 големите в Европа. Създаден е с цел да се съхранят горски, субалпийски и алпийски екосистеми, образуващи уникален природен комплекс- еталон за опазване на биологичното разнообразие в планините на Централна и Южна Европа. Площта на резервата е 12 393,7 ха и обхваща значителна територия около връх Мусала. Релефът в горната част е типично алпийски – скални зъбери, сипеи и прагове. Иглолистните гори от бяла мура и смърч са най- слабо повлияни от човека. В субалпийският пояс преобладават клековите храсталаци. Високата му консервационна значимост се определя от уникалната реликтна и ендемична флора и фауна. Многобройни са популациите на рилската иглика, пенистата тинява, пролетното котенце, българското омайниче, крайснежното звънче. По северните склонове, над 2000 м н. в. цъфти алпийската роза – един от малкото видове с вечнозелени листа във високата планина. Стадата на диви кози са с най-голяма численост в страната. Постоянни обитатели са: мечката, златката, глухара, лещарката, черния кълвач. В границите му е включен резервата „Маричини езера“, който запазва статута си на биосферен.

 

Маричини езераРезерват в планината Рила при изворите на река Марица. Обявен е през 1956г. и изменен през 1960г. Разположен е в най-високите части на планината на височина от 1900м до 2925м. Обхваща връх Мусала. Разделен е на 2 района – Маричини езера и Студенец. В най-ниските части резерватът е покрит със смесени иглолистни гори от смърч, бял бор, бяла мура, клек. Голяма част от територията му заемат високопланински ливади и пасища. В резервата е запазена богата и разнообразна високопланинска растителност, която включва и реликтни и ендемични видове, които заслужават да бъдат оценени и защитени

 

Риломанастирска гора

Резерватът „Риломанастирска гора“ е „най- пъстрата“ резерватна гора в България. На площ от 3 676, 5 ха. се съхраняват първичните горски екосистеми от иглолистни и смесени гори, находищата на редки, застрашени и защитени от закона растителни и животински видове. Сред тях е и обекта от световно културно наследство, архитектурно- историческия комплекс „Рилски манастир“. В резервата са обхванати алпийската част и горските формации от двете страни на Рилска река. Особено забележителен е районът около Кирилова поляна с красивата скалиста дъга. Целият улей, над който е надвиснал назъбеният гребен на Дяволските игли. Резерватът представлява еталон на смесените широколистни гори с главно участие на елата и бука. Високопланинската популация на горуна е уникална за страната като на места участва във формирането на горната граница на гората.

 

Ибър

Резерватът „Ибър“ опазва храстови гори от клек, както и находищата на реликтни растения и редки животински видове. Площта му възлиза на 2 248, 6 ха. Обхваща северните склонове на билото на планината между върховете Ибър и Белмекен. Широкият диапазон на изменение на надморската височина обуславя наличието на разнообразна растителна покривка. Установени са над 400 вида висши растения – рилска иглика, алпийска роза, трансилванска камбанка. Богата е и фауната в резервата. районът се обитава от над петдесет вида птици, четири от които застрашени от изчезване – скален, царски, малък орел и голям ястреб. Балканската ушата чучулига и пъстрогушата завирушка са глациални реликти и балкански ендемични под видове. Глациални реликти има сред земноводните, влезугите и бозайниците. Разнообразието на фауната се допълва от мечката, вълка, сърната, лисицата, дивата свиня. Резерватът е и местообитание на локалния ендемичен подвиг на лалугера.

Източници: http://rila.korona-bowling-blg.com/rezervati.html