Парангалица„Парангалица“ е резерват от 1933 година. Обявен е само един ден след „Силкосия“- първият резерват в България. Името на резервата е останало от минали времена и има гръцки произход. Думата „парангалос“ означава забранено, завардено. Резерватът е разположен върху част от югозападните склонове на Рила планина, на площ от 1 509,0 ха. В него се опазват едни от най- старите смърчови гори в Европа, със средна възраст над 200 години. Те създават благоприятни условия за развитието на около 290 висши растения и много животински видове, защитени от закона и включени в Червената книга на България. От март 1977г. е включен в листата на биосферните резервати по програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО

Скакавица

Резерватът „Скакавица“ е един от малките български резервати. Площта му е само 70,8ха. Резерватът се намира в северозападния дял на Рила планина, разположен между 1850 и 2050м н. в Той е типично горски резерват, в които се опазват гори от бяла мура.

Централен Рилски резерват„Централен Рилски резерват“ е най- големият в България и един от най0 големите в Европа. Създаден е с цел да се съхранят горски, субалпийски и алпийски екосистеми, образуващи уникален природен комплекс- еталон за опазване на биологичното разнообразие в планините на Централна и Южна Европа. Площта на резервата е 12 393,7 ха и обхваща значителна територия около връх Мусала. Релефът в горната част е типично алпийски – скални зъбери, сипеи и прагове. Иглолистните гори от бяла мура и смърч са най- слабо повлияни от човека. В субалпийският пояс преобладават клековите храсталаци. Високата му консервационна значимост се определя от уникалната реликтна и ендемична флора и фауна. Многобройни са популациите на рилската иглика, пенистата тинява, пролетното котенце, българското омайниче, крайснежното звънче. По северните склонове, над 2000 м н. в. цъфти алпийската роза – един от малкото видове с вечнозелени листа във високата планина. Стадата на диви кози са с най-голяма численост в страната. Постоянни обитатели са: мечката, златката, глухара, лещарката, черния кълвач. В границите му е включен резервата „Маричини езера“, който запазва статута си на биосферен.

 

Маричини езераРезерват в планината Рила при изворите на река Марица. Обявен е през 1956г. и изменен през 1960г. Разположен е в най-високите части на планината на височина от 1900м до 2925м. Обхваща връх Мусала. Разделен е на 2 района – Маричини езера и Студенец. В най-ниските части резерватът е покрит със смесени иглолистни гори от смърч, бял бор, бяла мура, клек. Голяма част от територията му заемат високопланински ливади и пасища. В резервата е запазена богата и разнообразна високопланинска растителност, която включва и реликтни и ендемични видове, които заслужават да бъдат оценени и защитени

 

Риломанастирска гора

Резерватът „Риломанастирска гора“ е „най- пъстрата“ резерватна гора в България. На площ от 3 676, 5 ха. се съхраняват първичните горски екосистеми от иглолистни и смесени гори, находищата на редки, застрашени и защитени от закона растителни и животински видове. Сред тях е и обекта от световно културно наследство, архитектурно- историческия комплекс „Рилски манастир“. В резервата са обхванати алпийската част и горските формации от двете страни на Рилска река. Особено забележителен е районът около Кирилова поляна с красивата скалиста дъга. Целият улей, над който е надвиснал назъбеният гребен на Дяволските игли. Резерватът представлява еталон на смесените широколистни гори с главно участие на елата и бука. Високопланинската популация на горуна е уникална за страната като на места участва във формирането на горната граница на гората.

 

Ибър

Резерватът „Ибър“ опазва храстови гори от клек, както и находищата на реликтни растения и редки животински видове. Площта му възлиза на 2 248, 6 ха. Обхваща северните склонове на билото на планината между върховете Ибър и Белмекен. Широкият диапазон на изменение на надморската височина обуславя наличието на разнообразна растителна покривка. Установени са над 400 вида висши растения – рилска иглика, алпийска роза, трансилванска камбанка. Богата е и фауната в резервата. районът се обитава от над петдесет вида птици, четири от които застрашени от изчезване – скален, царски, малък орел и голям ястреб. Балканската ушата чучулига и пъстрогушата завирушка са глациални реликти и балкански ендемични под видове. Глациални реликти има сред земноводните, влезугите и бозайниците. Разнообразието на фауната се допълва от мечката, вълка, сърната, лисицата, дивата свиня. Резерватът е и местообитание на локалния ендемичен подвиг на лалугера.

Източници: http://rila.korona-bowling-blg.com/rezervati.html

Myсала е най-високият връх в България и на целия Балкански yполуостров със своите 2925 м.. Намира се в Рила планина, недалеч от известния курорт Боровец и на около 80 км от София. През лятото се посещава от много туристи от целия свят, но най-вече от планинари от България и съседните страни. На върха е изградена метеорологична станция на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, където може да се пренощува.
Според някои мнения името му произлиза от „Мус Аллах“, или „планината на Аллах“ и е дадено по време на владението на Османската империя. През периода 1949-1962 г. е носил името на съветския вожд Сталин. Предполага се, че върхът се е наричал Тангра преди да бъде преименуван от османските нашественици с името Мусала.
Върхът е част от Стоте национални туристически обекта. Има печат в метеорологичната станция. Това, че при ясно време се вижда дори Бяло море, е легенда. Планините в Южна България и Северна Гърция пречат на пряката видимост, а и сферичната форма на Земята прави невъзможно наблюдаването на толкова отдалечени обекти.

Друга природни забележителности са рилските скалните пирамиди.

Джерманските пирамиди.

Земни пирамиди в землището на с. Джерман, в северозападното подножие на Рила. Пирамидите не са особено високи (рядко 10 м) и повечето не са увенчани със скални шапки (за разлика от „посестримските“ им Стобски пирамиди). Подходящ маршрут представлява този с изходен пункт с. Джерман (свързано с гр. Дупница с редовна автобусна линия). От селото за около 1,00 ч се отива до пирамидите, след което можем да се върнем или да продължим пеша до гр. Дупница. Обявени са за природна забележителност.

Стобски пирамиди

Земни пирамиди в землището на с. Стоб, в западното подножие на Рила. Намират се от двете страни на вододелния рид (предимно от южната му страна), разделящ суходолията Гръчковец (от север) и Буковец (от юг). Разделени са на отделни групи, наречени от народа с различни имена – Кулите, Чуките, Самодивски комини и др. Най-известната група е наречена Сватовете и е свързана с легенда. Голяма част от земните пирамиди са увенчани с каменни шапки. Поради обгледното си разположение Стобските пирамиди са особено красиви при залез слънце или огрени от лунна светлина. Запознаването със Стобските пирамиди може да се съчетае с посещението на Рилския манастир, особено когато то става с кола или нает автобус. Стобските земни пирамиди не са толкова известни както Мелнишките, но ги превъзхождат по живописност на разположението си и богатство на формите. Обявени са за природна забележителност.

Водопадите в Рила също са предпочитана туристическа дестинация. Като най-известните сред тях са: 

Скакавец Водопад на река Скакавец, десен приток на река Леви Искър, в северна Рила. Намира се на височина 1500м. Височината на водния пад е 12м.
Горица Водопад на река Горица, ляв приток на река Джерман в северозападна Рила. Намира се близо до село Овчарци, Кюстендилски окръг на височина 800м. Оттук идва и другото име с което е известен – Овчарски водопад. Височщината на водния пад е 40м.

Овчаренският водопад се намира в близост до село Овчарци в северното подножие на Рила планина. Образува се от водите на река Горица, която тече от склоновете на върховете Каменна мандра и Крива соспа. Реката образува впечатляваща каскада от седем водопада и вторият отдолу нагоре е Овчаренският водопад. Височината на водния пад е 36 метра. Водопадът е изключително красив при пълноводие.

Костенецки водопад на Костенецка река, в източната част на Рила. Височината на водния пад е 12м.

Източници: http://rila.korona-bowling-blg.com

Рилският манастир е ставропигиален манастир, намиращ се в Югозападна България, Област Кюстендил, община Рила. Основан е през Х век от Св. Иван Рилски, в горното течение на Рилска река.
Рилският манастир е един от най-значимите културни паметници в България, символ на България, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.

Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра – недалеч от мястото на първоначалното му изграждане. Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България — 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834 г., когато са строени сегашните сгради. В партерния етаж се разполага музеят. В магерницата се е приготвяла храната за монасите.

Манастирът „Свети Иван Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927–941 г. от Иван Рилски(според някои автори от неговите ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. На върха на кулата има параклис „Св. Преображение“ с ценни фрески от 30-те години на 14 век.

Цар Иван Шишман (1371–1393 г.) издава на 21 септември 1378 г. Рилската грамота, подписана и подпечатана със златен печат, с която дава на манастира като феодални владения 20 села, заедно със землищата им.

Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски, който през възраждането основава тук килийно училище. Манастирът дава подслон на Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.

През 1778 г. манастирът „Св. Иван Рилски“ става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г. от Алекси Рилец, който през 1816-1819 г. проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. В 1840 година е изработен нов иконостас на църквата от Петър Филипов, Алекси Станишев и Димитър Станишев.^[1]

Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 кв. м, от които 5500 кв. м застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник.

През 1961 г. манастирът е обявен за Национален музей „Рилски манастир“, но през 1968 г. монасите са върнати, през 1976 г. става национален исторически резерват, а от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от 14 век – 19 век, а в музея – много старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.

 

 

Източници: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80

Седемте рилски езера е група езера с ледников произход, разположена в планината Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група вБългария, част от Стоте национални туристически обекта. Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени между 2100 и 2500 метра надморска височина. Те са разположени стъпаловидно – вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади.

Името на всяко от Седемте рилски езера има връзка със специфични външни особености на даденото езеро. Езерото, което е разположено на най-голяма надморска височина, носи името Сълзата заради прозрачността на водите, които предлагат видимост в дълбочина. Следващо по височина на разположение е Окото, което е с почти идеална овална форма. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България – дълбоко е 37,5 м. Бъбрека е езерото с най-стръмните брегове от цялата група. Четвъртото езеро е Близнака. Това е най-голямото по площ езеро от Седемте рилски езера. Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове. Най-плиткото езеро е Рибното езеро. Най-ниското от езерата е Долното езеро. В него се събира водата, която изтича от останалите. Долното езеро дава началото на река Джерман.

В близкото минало стъпаловидния циркус на Седемте езера и самата езерна група се е наричал Еди гьол, а езерата – Едигьолски. Отделните езера са носили имена, различни от днешните. Те са се казвали както следва: Сълзата–Баш гьол, Окото – Чанак гьол, Бъбрека – Кара гьол, Близнака –Чифте гьол, Трилистника – Средния гьол. Последните две езера – Рибното и Долното, не са имали самостоятелни имена.

 

Източници: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D1%82%D0%B5_%D1%80%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%B0